Ясер Арафат може и да е стиснал ръката на Ицхак Рабин през 1993 г. и да е подписал официални декларации, че ще сложи край на войната за унищожението на Израел, но в края на миналия месец в една съдебна зала в Ню Йорк Организацията за освобождение на Палестина официално потвърди, че все още гледа на тероризма срещу израелците като на законни военни действия.
На съдебния процес "Соколов срещу Организацията за освобождение на Палестина", започнат от безстрашния Дейвид Страчман, бяха изказани твърденията, че през периода януари 2001 г. – февруари 2004 г. ООП е извършила две нападения с огнестрелно оръжие и пет бомбени атентата в Ерусалим. По думите на районен съдия Джордж Даниълс, ищците са заявили още, че ООП е направила това "с намерението да тероризира, сплаши и принуди мирното население на Израел да приеме политическите цели и искания на ответника и да повлияе върху политиката на правителствата на Съединените щати и Израел в полза на приемането на политическите цели и искания на ответника." При нападенията са убити 33-ма и ранени много повече жертви, някои от които американски граждани; пострадалите и техните семейства искат от ООП възстановяване на щети в размер на 3 000 000 000 щатски долара.
На това ООП, представлявана отчасти не от кой да е, а от страховития Рамзи Кларк (който в далечното минало на 1967-69 г. е главен прокурор на САЩ), отговори, че нападенията са били военни действия, а не тероризъм. Даниълс обобщи аргументите на ООП по следния начин: "Ответниците твърдят, че липсва обективно правораздаване, защото то предполага военни действия, които се изключват от АТА (Антитерористичния закон от 1991 г.) и по-нататък се основава върху поведение, което не отговаря на установената от закона дефиниция за ‘международен тероризъм'."
Този отговор си струва да се отбележи поради две причини: (1) Петнадесет години, след като в Осло се предполага да са сложили край на военното положение, четири години, след като Махмуд Абас пое управлението и подобри негативния образ на Арафат, ООП публично заявява, че остава във война с Израел. (2) ООП твърди дори в контекста на американската съдебна система, че отявлените, жестоки, нечовешки и зверски убийства представляват законни военни действия.
Съдия Даниълс с основание отхвърли аргумента на ООП: "Съдът смята, че нападенията, за които в жалбата се твърди, че са се случили, не представляват военни действия, нито излизат извън законово установената дефиниция за ‘международен тероризъм'." Той продължи, като изтъкна, че мишена на тези нападения са били граждани, а не войници:
"Няма доказателства, че местата на нападенията са били в зони на военни действия или милитаризирани зони или по някакъв начин са били насочени срещу военни или правителствени служители или интереси. Напротив, ищците твърдят, че нападенията са били съзнателно насочени срещу мирното население. Те са били целенасочено извършени на места, където се знае, че се събират мирни граждани, като кафенето в двора на Еврейския университет и обикновен пътнически автобус."
Даниълс продължи, достигайки красноречие, което рядко може да се чуе при произнасянето на решенията на районните съдилища:
"Освен това, употребата на бомби при такива обстоятелства е показателна за намерения да се нанесат големи и масови поражения. ‘Ползата' от такова оръжие е неговата безмилостна способност безнаказано да избива и осакатява голям брой хора в гъсто населените цивилни области. Подобни насилствени нападения върху мирни граждани, които просто извършват ежедневните си дейности, не представляват военни действия."
Това, че ООП оправдава "безмилостната способност за безразборно избиване и осакатяване на голям брой хора", предполага, че тя си остава терористична организация, каквато е от самото си основаване през 1964 г.
Кога ли ще проумеят този факт ярките дипломатически светила в Ерусалим и Вашингтон?
