С приетия неотдавна от израелския парламент бюджет, правителството на Ариел Шарон демонстрира готовност да използва, ако се наложи, сила, за да отстрани повече от 8000 израелски заселници от ивицата Газа.
Освен съмнителния правен характер и исторически безпрецедентната природа на подобна стъпка, планираното цялостно израелско оттегляне от Газа е равнозначно на акт на монументално политическо безумие. Може ли някой да посочи друга демократична държава, която насилствено е отстранила от законните им жилища хиляди свои граждани?
Планът на Шарон идва като поразяваща изненада. След провала на израелско-палестинските преговори от Осло (1993-2001), много израелци започнаха да преосмислят не само погрешните и нереални очаквания от тези преговори, но и собствената си наивност, за да стигнат до заключението никога повече да не повтарят подобни горчиви експерименти.
Израелците прозряха заблуждението си, че ако на палестинците бъдат направени териториални отстъпки, ако им бъдат дадени пари и оръжие, в замяна на празни и измамнически обещания, те ще прекратят насилията. Много израелци стигнаха до заключението, че предвидените от преговорите в Осло отстъпки засилват още повече решимостта на палестинците да ликвидират съществуването на Израел.
В началото на 2001 поляризираният израелски електорат започна да се обединява. Идването на власт през февруари на Ариел Шарон демонстрира, че в Eрусалим като чели започва да се налага едно по-мъдро политическо ръководство, което ясно съзнава, че е време Израел отново да възприеме твърда и възпираща политика.
Почти три години, от 2001 до 2003, тези оптимистични очаквания биват наистина изпълнени. Шарон започва да води доста умело двуяка дипломация, с която от една страна успява едновременно да предразположи Вашингтон и лявото крило в коалицията си, а от друга-да демонстрира пред съпартийците си от Ликуд и пред палестинците, че води твърда политика.
Решимостта и последователността в поетия още от началото на управлението на Шарон курс впечатли мнозина политически наблюдатели, включително и пишещия тези редове. Според мен водената от Шарон политика би могла да бъде характеризирана като виртуозно изпълнение на доста твърди мерки, съчетани със словоохотливост за отстъпки.
На изборите през 2003 Шарон спечели убедителна победа срещу кандидата за премиер от Партията на труда Амрам Мицна, който водешe кампания на едностранно оттегляне от Газа в стил "Осло". Още тогава Шарон отхвърли идеите на Мицна с аргумента, че "едностранно оттегляне не е рецепта за мир, а рецепта за война ". Преговорите на Шарон с Мицна през февруари 2003 за съставяне на коалиционно правителство се провалиха поради енергично защитаваната от Шарон теза за "стратегическата важност" на израелските заселници в Газа.
Няколко месеца по-късно, през декември 2003, Шарон подкрепи плана на Мицна за едностранно израелско оттегляне от Газа. Въпреки че Шарон провъгласи намеренията си в доста по-различен дух от този на дипломацията от Осло, решението за това съдържаше същите двe отличителни харакатеристики.
На първо място, планът за оттегляне от Газа беше оповестен на фона на зачестили насилия срещу цивилни израелци, което на свой ред засили призивите на част от палестинците за продължаване на тероризма. Казано на обикновен език- това би било равнозначно на военно поражение. То следва позорното израелско изоставяне на позицициите и сюзниците му в Южен Ливан през май 2000-действия които подкопаха значително арабските представи за военната мощ на Израел, и които могат да имат съдбоносни последици за неговото бъдеще. Оттеглянето от Газа почти със сигурност ще засили решимостта на палестинците да разчитат още повече на тероризма.
Второ, предстоящото оттегляне от Газа нагорещява политическия климат в Израел, възродява опасната атмосфера на преувеличения, нецивилизованост, враждебност и дори беззаконие. Възможността хиляди израелци да бъдат отстранени от домовете им под заплаха от използване на сила, нарушава грубо започналата да набира сила тенденция към установяване по-здравословна атмосфера, характерна за перирода на относително спокойствие през 2001-2003.
Така или иначе, плановете на Шарон най-малкото разсейват илюзиите и неясната представа за "Нов Близък изток", които преди десетина години нанесоха значителни щети на Израел.
От друга страна, плановете на Шарон са по-лоши от процеса от Осло, за катастрофата от който вина носи израелската левица. Предвожданата от Шарон десница, обаче, смело и решително им се противопоставяше. Днес героят на десницата Шарон е този, който в съюз с крайната левица предвожда атаката, която маргинализира съпротивата срещу плановете за оттегляне от Газа.
За причините, накарали Шарон да промени в течение на 10 месеца- от февруари до декември 2003, позициите си по въпроса за едностранно оттегляне от Газа, съществуват няколко теории. Аз имам свои идеи за високомерието и арогантността на пряко избираните израелски министър-председатели. Каквито и да са причините, последиците от тях са ясни.
